Аз, той и бутилката
Обичам мъжа си. Обичам го толкова много, че съм си позволила да стана част от любовния му триъгълник. В него влизаме аз, той и бутилката. Аз живея с алкохолик.
Когато се запознахме, той не пиеше. Каза ми, че лекува стари рани, нуждае се от почивка, че е изпил своето. А аз се смеех. Понякога ме дразнеше фактът, че дори не близваше алкохол, когато всички останали в компанията вече бяха на градус. Той млъкваше, пиеше сокове и въобще не му пукаше, че отстрани го гледаха присмехулно. Мислех го за краен пуритан. Оженихме се, заживяхме заедно и една вечер той донесе бутилка. Погледна ме, сякаш търсеше извинение, и обясни, че ако дори за момент усетя алкохолът да ми пречи, трябва веднага да му кажа и той ще спре.
След време усетих. Казах му. Той не спря. Така е до ден днешен. Той е най-добрият, внимателен, нежен, грижлив, умен, забавен и обичлив съпруг на света. С него се чувствам прекрасно, забравям всякакви проблеми, работата, заплатата, съседите и сметката за парно. Забравям, че не мога да имам деца, че родителите ми отдавна не ме разбират, че съм родена на изток от рая.
Всеки ден е така… до вечерта.
А понякога само до обяд. Има дни, когато не ми се прибира след работа, защото ме е страх, че той вече няма да е същият човек. Друг път пък бързам да се прибера, преди да е изпил достатъчно, за да се напие. Когато се обаждам по телефона, винаги съм напрегната, защото се опитвам да усетя броя на глътките в слушалката. Срам ме е да излизаме навън и да се срещаме с други хора. Не мога да взема дори билети за театър, защото не зная коя точно вечер той ще бъде „на линия“. Започнах да избягвам роднините си. Неудобно ми е от въпросите им, които дори неизречени, виждам в очите им. Чувствам се виновна. Играем си на криеница. Щом излезе от кухнята, аз тичам към хладилника, за да видя докъде стига течността в поредната бутилка. Той пък ме чака аз да изляза, за да си налее отново.
Не е груб. Дори когато пие, той никога не ме е нагрубявал, камо ли да посегне. Не върши много глупости, не чупи много чаши и въобще не се е заглеждал по друга жена. В сърцето му освен за мен има място само за бутилката. Той не е лош, но се променя.
Става съвсем друг човек.
Затваря се. Мрази всички, с които се е срещнал през деня. Мрази дори лицата, които вижда по новините. Взима разни странни решения. Светът му е черен. Друг път става весел. Искам да кажа, прекалено весел. Харчи много пари и се смее глупаво. А другите се смеят на него. Обаче мен ме боли. Той обикновено съжалява. Още на следващата сутрин. Не страда от махмурлук. Само седи по два часа под душа, за да измие всичката глупост от себе си. После ми готви, води ме на кино и ми купува цветя. Обажда ми се без причина и ми казва, че му липсвам. Моят съпруг не се напива всяка вечер. Всъщност много често той успява да си спази мярката, зад която го хваща. Но усещам, че пиенето му липсва. Че се въздържа заради мен и ако ме нямаше, щеше да обърне още няколко. Ужасяват ме количествата, които изпива. Веднъж сънувах, че е умрял и когато му правят аутопсия, установяват, че черният му дроб е скрил сърцето.
Страх ме е, че този любовен триъгълник може да се окаже тесен за мен. Страх ме е, че цял живот ще ме е страх. Аз наистина обичам много мъжа си.